Когато обичаме нещо, го търсим и преоткриваме в други, понякога необичайни неща. Наскоро открих израз на изключителната си любов към майка ми в думите на невероятната гериня от " Книгата на Ана" - момиченце на име Ана, което вижда и тълкува нещата от живота по свой уникален и изключително чист начин. Ето как тя неграмотно, но чисто и сърдечно, описва любовта към представата за майка си:

   "Преди да си легна си мисля за мама и това си мисля. Виждал ли си някога звездите в студена вечер? Изглеждат много блиско и като че ли са вързани за тебе с връфчица а краката ти не стъпват по земята и изобшто не тежиш и като погледна в очите на мама и аз не тежъ и ако мама не ме държи здраво ше полетя в небето като птичка. Блъсвал ли си се в паижина като не знаеш и заспивал ли си на хладна трева и зимал ли си топъл чай като си болен и уморен и галил ли си някога коремчето на пате? Ами, като те целуне мама е точно така. Понякога устните на мама са нежни като паяжина. Понякога са хладни като трева и слатки. Понякога горешти и парат като супа а понякога са меки като коремчето на пате. И като целуваш трябва да си допреш устните до мама и мама диша върху тебе и ти знаеш штото така мирише любофта и затова знаеш колко е прекрастна мама.
   ..........
   Като мислиш за други хора може да си мислиш лоши нешта като болка и болест но като мислиш за мама не можеш. И може да си мислиш само хубави нешта штасливи като Мистър Бог. И топли.
   О боже, толкова нешта искам да кажа но не знам как да ги кажа, штото как да кажеш за любофта с молиф и хартиа някак си неможе."

  Поклон пред всички майки и любовта, която са ни дали! 

   
          

благодаря ти, Валена :)

Мисълта за майчината любов винаги може да ни зареди с топлина и нежност.

Ето това е кристално чистата и искрена детска душица! Ех, ако всички хора бяха с детски души...!
Чудно е!

Няма нищо по- невинно и чисто от детската душа. Вярвам, че във всеки човек е останала поне някаква част от нея. Ако погледнем навътре в себе си и я потърсим, може и да я открием:)

са много дълбоки, жалко, че дедето си отива от този свят преди да навърши 8 годинки, но колко неща се научават от нея, чрез спомените, дадени от Фин, от живота му, прекаран с досег с нея. :)

:) В момента чета втората книга. Наистина са много дълбоки, искрени, неподправени и разтърсващи.

:)